3 сент. 2025 г., 09:58  

Преди да стане селото ни град

241 2 11

Преди да стане - селото ни - град,

оборите ни бяха пълни с крави.

В градините цъфтеше  -  зарзават,

децата тичаха навънка здрави.

 

Аз лично гледах… цели шест овце,

магаре и петнадесет кокошки.

За Коледа  -  захранвах си… прасе

във кочина под четири овошки.

 

Мазето ми бе фрашкано с компот,

със зелев сок и печена туршия,

а на един -  огромен -  дървен плот

държах шишета, плодова ракия.

 

На двора кътах цял сайвант дърва

нацепени за старата камина.

Без парно бях на топло през нощта

дори и в най-суровата ни зима.

 

Преди да стане - селото ни - град,

работех на полето от зарана.

Закачах се с момите (бях по-млад)

и тропах ръченица на мегдана.

 

А днес -  когато -  аз живея в град,

купувам си компот от магазина,

не слагам -  сто буркана -  зарзават,

а кинтите не стигат за бамбина.

 

 

Юри Йовев 

септември 2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зиги!!! 😊
    И на село и във град
    ако се почувстваш млад,
    давай пенсията смело
    на едно моме от село
    да те глади, да ти готви,
    и десерт да ти приготви,
    а пък рано - призори
    памперса… да ти смени!
  • Млад съм още, не помня кога селото ми беше град. 😁😁😁 Поздравче, развеселяваш!
  • Миночка, Жени!!! 🌹 Кое момче може да се похвали днес, че е падало от магаре!
    Поздрави! 😊
  • този стих си е една "машина на времето"... каза Сара Конър : )))
    шегата настрана, наистина ме върна в друго време, Юри
  • И на село да живееш и в града,
    вече няма никакво значение,
    щом забегнала е нейде младостта,
    забежките са под съмнение!

    Поздрав, Юри!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...