3.09.2025 г., 9:58  

Преди да стане селото ни град

240 2 11

Преди да стане - селото ни - град,

оборите ни бяха пълни с крави.

В градините цъфтеше  -  зарзават,

децата тичаха навънка здрави.

 

Аз лично гледах… цели шест овце,

магаре и петнадесет кокошки.

За Коледа  -  захранвах си… прасе

във кочина под четири овошки.

 

Мазето ми бе фрашкано с компот,

със зелев сок и печена туршия,

а на един -  огромен -  дървен плот

държах шишета, плодова ракия.

 

На двора кътах цял сайвант дърва

нацепени за старата камина.

Без парно бях на топло през нощта

дори и в най-суровата ни зима.

 

Преди да стане - селото ни - град,

работех на полето от зарана.

Закачах се с момите (бях по-млад)

и тропах ръченица на мегдана.

 

А днес -  когато -  аз живея в град,

купувам си компот от магазина,

не слагам -  сто буркана -  зарзават,

а кинтите не стигат за бамбина.

 

 

Юри Йовев 

септември 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зиги!!! 😊
    И на село и във град
    ако се почувстваш млад,
    давай пенсията смело
    на едно моме от село
    да те глади, да ти готви,
    и десерт да ти приготви,
    а пък рано - призори
    памперса… да ти смени!
  • Млад съм още, не помня кога селото ми беше град. 😁😁😁 Поздравче, развеселяваш!
  • Миночка, Жени!!! 🌹 Кое момче може да се похвали днес, че е падало от магаре!
    Поздрави! 😊
  • този стих си е една "машина на времето"... каза Сара Конър : )))
    шегата настрана, наистина ме върна в друго време, Юри
  • И на село да живееш и в града,
    вече няма никакво значение,
    щом забегнала е нейде младостта,
    забежките са под съмнение!

    Поздрав, Юри!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...