Преди вратата да се хлопне
До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах
как ги вадиш
от ризата,
която си ми купила,
подарък - повода не помня -
за ден рожден
или събитие.
Но всички -
до една
ме бодоха -
бестрастно,
бавно,
методично,
настървени като пролетни оси.
Дали защото са разбрали
как ми липсваш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слави Тодоров Все права защищены
