4 окт. 2011 г., 18:31

Предизборно

1.1K 1 2

Не се ли уморихме все да вярваме,

да чакаме поредния месия?

В неделя го посрещаме с "Осанна"'

а в петък го изпращаме с "Разпни го".

 

Живота си на други подарихме-

статисти сме в собствения филм,

артистите оказаха се мними,

но късно разпознахме ги без грим.

 

Готови да опитваме отново

търгувахме с надежди и мечти -

алъш-вериша също струва много -

печалбата в чужди джоб се скри.

 

И пак очакваме поредния, най-новия,

и в блатото до гуша си стоим,

полека се превръщаме в скотове

и вместо да политаме - пълзим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...