Не се ли уморихме все да вярваме,
да чакаме поредния месия?
В неделя го посрещаме с "Осанна"'
а в петък го изпращаме с "Разпни го".
Живота си на други подарихме-
статисти сме в собствения филм,
артистите оказаха се мними,
но късно разпознахме ги без грим.
Готови да опитваме отново
търгувахме с надежди и мечти -
алъш-вериша също струва много -
печалбата в чужди джоб се скри.
И пак очакваме поредния, най-новия,
и в блатото до гуша си стоим,
полека се превръщаме в скотове
и вместо да политаме - пълзим.
© Таня Панайотова Всички права запазени