4.10.2011 г., 18:31

Предизборно

1.1K 1 2

Не се ли уморихме все да вярваме,

да чакаме поредния месия?

В неделя го посрещаме с "Осанна"'

а в петък го изпращаме с "Разпни го".

 

Живота си на други подарихме-

статисти сме в собствения филм,

артистите оказаха се мними,

но късно разпознахме ги без грим.

 

Готови да опитваме отново

търгувахме с надежди и мечти -

алъш-вериша също струва много -

печалбата в чужди джоб се скри.

 

И пак очакваме поредния, най-новия,

и в блатото до гуша си стоим,

полека се превръщаме в скотове

и вместо да политаме - пълзим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...