Oct 4, 2011, 6:31 PM

Предизборно

  Poetry » Civic
1.1K 1 2

Не се ли уморихме все да вярваме,

да чакаме поредния месия?

В неделя го посрещаме с "Осанна"'

а в петък го изпращаме с "Разпни го".

 

Живота си на други подарихме-

статисти сме в собствения филм,

артистите оказаха се мними,

но късно разпознахме ги без грим.

 

Готови да опитваме отново

търгувахме с надежди и мечти -

алъш-вериша също струва много -

печалбата в чужди джоб се скри.

 

И пак очакваме поредния, най-новия,

и в блатото до гуша си стоим,

полека се превръщаме в скотове

и вместо да политаме - пълзим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...