14 дек. 2007 г., 16:23

Предколедно

3K 0 16

Купчини папки върху бюрото.

Вместо сняг се стеле мъгла.

Мислите хаотично се лутат

в уморените полукълба.

Животът не се интересува

       ни от делници, ни от празници.

Постоянно пълни и

без това претоварените раници.

Предколедно светят рекламите,

закъсняват отново трамваите,

улиците са предколедно мръсни,

а някои булеварди предколедно лъснати.

От сърцата да извира Любов!

Който за този Урок не е готов,

ще се лута във вековния храсталак

на собствените си мисли,

съвестта си ще търси пак.

По Коледа един път в годината

чудесата са пред прага на душата,

ако почукат, пуснете ги,

отворете им вратата!

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....