Купчини папки върху бюрото.
Вместо сняг се стеле мъгла.
Мислите хаотично се лутат
в уморените полукълба.
Животът не се интересува
ни от делници, ни от празници.
Постоянно пълни и
без това претоварените раници.
Предколедно светят рекламите,
закъсняват отново трамваите,
улиците са предколедно мръсни,
а някои булеварди предколедно лъснати.
От сърцата да извира Любов!
Който за този Урок не е готов,
ще се лута във вековния храсталак
на собствените си мисли,
съвестта си ще търси пак.
По Коледа един път в годината
чудесата са пред прага на душата,
ако почукат, пуснете ги,
отворете им вратата!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.