diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7 дек. 2019 г., 08:39

Предколедно 

  Поэзия » Любовная, Философская
1101 5 4

 

Началото на краят е декември.

Отдавна вече не броя годините.

Така забавям и забързвам времето.

(Макар и вече да не чакам никой.)

Какво, като ще има тиха нощ

и свята Коледа, с безброй надежди, 

когато тази вечер ще съм сам и лош, 

и теб те няма - да прегръщам, нежно... 

Затуй ще свия целия останал свят, 

(две празни чаши, лист и химикалка.)

във ъгъла под стария креват, 

и ще заспя завинаги. Или за малко... 

Живях във всички празници без теб. 

В безсънни нощи - дълги, като вечност. Събудих се, че път надолен ме зове. 

Ще тръгвам вече. Неизбежно е... 

Ужасно се разминахме. Прощално. 

А ти била си сякаш забранена... 

Във този свят едва ли бе случайно, 

че точно ти ще заболиш във мене... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??