Предколедно
Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ
и свята Коледа, с безброй надежди,
когато тази вечер ще съм сам и лош,
и теб те няма - да прегръщам, нежно...
Затуй ще свия целия останал свят,
(две празни чаши, лист и химикалка.)
във ъгъла под стария креват,
и ще заспя завинаги. Или за малко...
Живях във всички празници без теб.
В безсънни нощи - дълги, като вечност. Събудих се, че път надолен ме зове.
Ще тръгвам вече. Неизбежно е...
Ужасно се разминахме. Прощално.
А ти била си сякаш забранена...
Във този свят едва ли бе случайно,
че точно ти ще заболиш във мене...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
