Предколедно
Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ
и свята Коледа, с безброй надежди,
когато тази вечер ще съм сам и лош,
и теб те няма - да прегръщам, нежно...
Затуй ще свия целия останал свят,
(две празни чаши, лист и химикалка.)
във ъгъла под стария креват,
и ще заспя завинаги. Или за малко...
Живях във всички празници без теб.
В безсънни нощи - дълги, като вечност. Събудих се, че път надолен ме зове.
Ще тръгвам вече. Неизбежно е...
Ужасно се разминахме. Прощално.
А ти била си сякаш забранена...
Във този свят едва ли бе случайно,
че точно ти ще заболиш във мене...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
