diesto (Данаил Антонов)
973 520
7.12.2019 г., 8:39 ч.

Предколедно 

  Поезия » Любовна, Философска
835 5 4

 

Началото на краят е декември.

Отдавна вече не броя годините.

Така забавям и забързвам времето.

(Макар и вече да не чакам никой.)

Какво, като ще има тиха нощ

и свята Коледа, с безброй надежди, 

когато тази вечер ще съм сам и лош, 

и теб те няма - да прегръщам, нежно... 

Затуй ще свия целия останал свят, 

(две празни чаши, лист и химикалка.)

във ъгъла под стария креват, 

и ще заспя завинаги. Или за малко... 

Живях във всички празници без теб. 

В безсънни нощи - дълги, като вечност. Събудих се, че път надолен ме зове. 

Ще тръгвам вече. Неизбежно е... 

Ужасно се разминахме. Прощално. 

А ти била си сякаш забранена... 

Във този свят едва ли бе случайно, 

че точно ти ще заболиш във мене... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??