Предумишлено убийство
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса -
какво е искал всъщност да изкаже.
Увърта и читателя ядосва.
Ужасно горделив и много важен.
Направо е завършен утопист,
повярвал, че светът около него
върти се върху белия му лист
и драмите на болното му его...
Да стреляме! От упор. Във сърцето!
Недейте да спестявате муниции!
Вържете му проклетите ръце!
Да гинат всички творчески амбиции!
И нека да изхърка за последно,
в надеждата си вперил своя взор
към нечия душа, а всъщност бездна -
до края на живота му, затвор!
А аз ще ви помогна. Обещавам!
И даже зная кътните му зъби.
Откакто съм се пръкнал, го познавам.
Най-мъчните любови му присъдих!
Да свършваме! Героят си отива.
Лирически и всякак, ако щете.
Поетът вече само ще убива.
А вие - ако можете, четете...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.08.2023
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Имам си достатъчно героини. Всеки си носи кръста на своите.
-
Аз така и така ще чета - докато мога. Героят ти е интересен - жив или мъртъв, все едно. Ако не е този, някакъв друг ще измислиш - фантазии не ти липсват. Пишеш хубаво. Продължавай!
-
Ох, това с четенето - трудна работа. Всеки иска да го четат .
-
Аплодисменти.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
