diesto (Данаил Антонов)
979 525
22.08.2023 г., 8:34 ч.  

Предумишлено убийство 

  Поезия » Философска
308 1 4

 

Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса -
какво е искал всъщност да изкаже.
Увърта и читателя ядосва.
Ужасно горделив и много важен. 
Направо е завършен утопист, 
повярвал, че светът около него 
върти се върху белия му лист 
и драмите на болното му его... 
Да стреляме! От упор. Във сърцето! 
Недейте да спестявате муниции! 
Вържете му проклетите ръце! 
Да гинат всички творчески амбиции! 
И нека да изхърка за последно, 
в надеждата си вперил своя взор 
към нечия душа, а всъщност бездна - 
до края на живота му, затвор! 
А аз ще ви помогна. Обещавам! 
И даже зная кътните му зъби. 
Откакто съм се пръкнал, го познавам. 
Най-мъчните любови му присъдих! 
Да свършваме! Героят си отива. 
Лирически и всякак, ако щете. 
Поетът вече само ще убива. 
А вие - ако можете,  четете...

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
19.08.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имам си достатъчно героини. Всеки си носи кръста на своите.
  • Аз така и така ще чета - докато мога. Героят ти е интересен - жив или мъртъв, все едно. Ако не е този, някакъв друг ще измислиш - фантазии не ти липсват. Пишеш хубаво. Продължавай!
  • Ох, това с четенето - трудна работа. Всеки иска да го четат .
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??