Предумишлено убийство
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса -
какво е искал всъщност да изкаже.
Увърта и читателя ядосва.
Ужасно горделив и много важен.
Направо е завършен утопист,
повярвал, че светът около него
върти се върху белия му лист
и драмите на болното му его...
Да стреляме! От упор. Във сърцето!
Недейте да спестявате муниции!
Вържете му проклетите ръце!
Да гинат всички творчески амбиции!
И нека да изхърка за последно,
в надеждата си вперил своя взор
към нечия душа, а всъщност бездна -
до края на живота му, затвор!
А аз ще ви помогна. Обещавам!
И даже зная кътните му зъби.
Откакто съм се пръкнал, го познавам.
Най-мъчните любови му присъдих!
Да свършваме! Героят си отива.
Лирически и всякак, ако щете.
Поетът вече само ще убива.
А вие - ако можете, четете...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.08.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
