yotovava (Валентина Йотова)
2607 22020
12 февр. 2020 г., 07:58  

Прегръдка в нищото 

  Поэзия » Философская
1266 7 8

ПРЕГРЪДКА В НИЩОТО

 

Отдалечихме се. С години.

И стана някак постепенно.

Ти се разсърди. Без причини.

Аз в самотата хлътнах. Смело.

 

И после замълчах. Завинаги.

Упорството те бетонира.

Какво пък, свикнах. Вече стига ми

с теб да се дирим из Всемира.

 

Замръзва тишината в мене.

А чашата те е погълнала.

Часовникът ми спря да стене.

И прахоляк ме дави в ъгъла.

 

Внезапно, знам, ще стане страшно,

един от нас ако си тръгне.

Смъртта ли трябва да дочакам? –

поне веднъж да се прегърнем.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??