Feb 12, 2020, 7:58 AM
Прегръдка в нищото
ПРЕГРЪДКА В НИЩОТО
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги.
Упорството те бетонира.
Какво пък, свикнах. Вече стига ми
с теб да се дирим из Всемира.
Замръзва тишината в мене.
А чашата те е погълнала.
Часовникът ми спря да стене.
И прахоляк ме дави в ъгъла.
Внезапно, знам, ще стане страшно,
един от нас ако си тръгне.
Смъртта ли трябва да дочакам? –
поне веднъж да се прегърнем.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъгана винаги е красива, но е болезнена, Геновева, благодаря.
-
Силно и истинско!
-
Красиво описана тъга, поздрави и от мен!
-
Благодаря ви, приятели, бъдете!
-
И на мен много ми хареса, Валя!
-
Почитания!
-
Какъв жесток анализ на раздялата! Въздействаща лаконичност и вцепеняваща поанта:
"Смъртта ли трябва да дочакам? -
поне веднъж да се прегърнем."
Адмирации, Валя! ❤️ 🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Расте онази точка по между ни.
(Защо я спожихме забравихме)
Сега е многоточие без думи...
Съпреживях...