yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
12.02.2020 г., 7:58 ч.  

Прегръдка в нищото 

  Поезия » Философска
1348 7 8

ПРЕГРЪДКА В НИЩОТО

 

Отдалечихме се. С години.

И стана някак постепенно.

Ти се разсърди. Без причини.

Аз в самотата хлътнах. Смело.

 

И после замълчах. Завинаги.

Упорството те бетонира.

Какво пък, свикнах. Вече стига ми

с теб да се дирим из Всемира.

 

Замръзва тишината в мене.

А чашата те е погълнала.

Часовникът ми спря да стене.

И прахоляк ме дави в ъгъла.

 

Внезапно, знам, ще стане страшно,

един от нас ако си тръгне.

Смъртта ли трябва да дочакам? –

поне веднъж да се прегърнем.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??