Прегръдка в нищото
ПРЕГРЪДКА В НИЩОТО
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги.
Упорството те бетонира.
Какво пък, свикнах. Вече стига ми
с теб да се дирим из Всемира.
Замръзва тишината в мене.
А чашата те е погълнала.
Часовникът ми спря да стене.
И прахоляк ме дави в ъгъла.
Внезапно, знам, ще стане страшно,
един от нас ако си тръгне.
Смъртта ли трябва да дочакам? –
поне веднъж да се прегърнем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
