6 июн. 2010 г., 13:04

Прегръдката на Падналия Ангел

1.4K 0 27

 

 

 

 

                       ПРЕГРЪДКАТА   НА   ПАДНАЛИЯ   АНГЕЛ

 

          ___________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                        Тази нощ не ще мога да те прегърна.

 

                        Защото съм толкова далеч...

 

                        Че не те достигат крилете ми.

 

 

 

 

                        Ще те прегърна със Сърцето си.

 

                        И ти ще ме усетиш...

 

                        Нали?

 

 

 

 

 

 

 

 

                       2010 г.

 

 

                                                   Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...