22 апр. 2018 г., 19:45  

Очи от любов...

995 1 3

Очи от любов...

 

                Очите са... пътя към душата...

 

Очите ти

са вечността на времето

на един миг

за който е без значение

само секунди

или няколко живота ще е...

Очите ти

са когато всичко се спре

или започне...

ако моите ги погледнат...

очи от небето...

от морето му с цветя дошли...

Очите ти,

изпълнени със звезди и лъчи...

очи докосващи...

онези различни светове,

където живота

си даваме, за да полетим,

в името на очите,

които карат душата да трепти

от любов...

Очите ти са пътят към душата,

която любя...

Очите ти, които се усмихват,

когато им запея...

очи по - красиви не виждам аз,

очи чисти като

полета на полетялата птичка,

видяла свободата

за първи път в искреността...

Очи, които не мога...

и не искам никога да забравя...

прегърнати от светлината,

целунати от мен...

като щастие да мога...

да те обичам, живота си да дам...

обичайки всеки цвят

с който ни озаряват слънцето

и луната...

Очите ти..., тези прегърнати очи

пътя към душата...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...