ПРЕХОД(НОСТ) 2
Изтече бързо като мимолетна рима
не само август, цялото житейско мое лято.
След двадесет и седем хилави години
настъпва вече неизбежно преходната дата.
И както предполагах, нищо не остана –
ни виво, ни алегро, нито даже модерато.
Замлъкнаха беззвучни летните камбани.
Единствено блести измамна есенна позлата.
Блести фалшиво, хладно, с привкус на разделност.
А някой казваше, че есента била богата
на тихи ценности. Каква ли всъщност ценност
е лентото на есенния носталгичен вятър...
© Атанас Димитров Все права защищены