Sep 1, 2013, 1:43 PM

Преход(ност) 2

1.4K 0 5

                ПРЕХОД(НОСТ) 2

 

Изтече бързо като мимолетна рима
не само август, цялото житейско мое лято.
След двадесет и седем хилави години
настъпва вече неизбежно преходната дата.

 

И както предполагах, нищо не остана –
ни виво, ни алегро, нито даже модерато.
Замлъкнаха беззвучни летните камбани.
Единствено блести измамна есенна позлата.

 

Блести фалшиво, хладно, с привкус на разделност.
А някой казваше, че есента била богата
на тихи ценности. Каква ли всъщност ценност
е лентото на есенния носталгичен вятър... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...