29 нояб. 2018 г., 10:25

Прекършени крила

999 11 14

Зареяло се волно птиче във простора,

разперило безгрижно своите крила.

Щастливо то било, летяло без умора…

А всъщност то било е… влюбена жена.

 

Но сетне, изведнъж, небето притъмняло,

покрило се със черни облаци за миг,

изсипал се пороен дъжд и затрещяло…

Сред бурята се чул отчаян, силен вик.

 

Светкавица една пронизала сърцето,

а мощен гръм прекършил птичите крила.

От волна птица, рееща се във небето,

превърнала се в пепел клетата жена.

 

Едва ли вече нейде, горе в небосвода,

ще видиш тази птица волно да лети.

Подемът й бе спрян, прекъснат бе възхода.

Погребани са сякаш женските мечти.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Люси и Светле!
  • 🍀🌸🌸
  • Така се случва понякога...
  • Иржи, благодаря ти за топлите думи и задълбочения анализ на това скромно и непретенциозно стихче! И си абсолютно права, приятелко, надежда винаги има! Поздрави и прегръдки от мен!
  • В един твой коментар беше казала,че какъвто вид стих да пишем,трябва да се спазва ритъма!Това е моето разбиране за поезията и защото при теб този компонент е безупречен,толкова ми харесват стиховете ти,Веси!А за съдържанието...нямам думи!Изградено с дълбок смисъл-това "сякаш " не значи,че с прекършването на крилата ще се погребат мечтите!Нали те умират последни....Не значи окончателно,има надежда!Така го разбирам, т.е. тка ми сде иска!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...