Прекършени крила
Зареяло се волно птиче във простора,
разперило безгрижно своите крила.
Щастливо то било, летяло без умора…
А всъщност то било е… влюбена жена.
Но сетне, изведнъж, небето притъмняло,
покрило се със черни облаци за миг,
изсипал се пороен дъжд и затрещяло…
Сред бурята се чул отчаян, силен вик.
Светкавица една пронизала сърцето,
а мощен гръм прекършил птичите крила.
От волна птица, рееща се във небето,
превърнала се в пепел клетата жена.
Едва ли вече нейде, горе в небосвода,
ще видиш тази птица волно да лети.
Подемът й бе спрян, прекъснат бе възхода.
Погребани са сякаш женските мечти.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
