Nov 29, 2018, 10:25 AM

Прекършени крила

  Poetry
996 11 14

Зареяло се волно птиче във простора,

разперило безгрижно своите крила.

Щастливо то било, летяло без умора…

А всъщност то било е… влюбена жена.

 

Но сетне, изведнъж, небето притъмняло,

покрило се със черни облаци за миг,

изсипал се пороен дъжд и затрещяло…

Сред бурята се чул отчаян, силен вик.

 

Светкавица една пронизала сърцето,

а мощен гръм прекършил птичите крила.

От волна птица, рееща се във небето,

превърнала се в пепел клетата жена.

 

Едва ли вече нейде, горе в небосвода,

ще видиш тази птица волно да лети.

Подемът й бе спрян, прекъснат бе възхода.

Погребани са сякаш женските мечти.

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Люси и Светле!
  • 🍀🌸🌸
  • Така се случва понякога...
  • Иржи, благодаря ти за топлите думи и задълбочения анализ на това скромно и непретенциозно стихче! И си абсолютно права, приятелко, надежда винаги има! Поздрави и прегръдки от мен!
  • В един твой коментар беше казала,че какъвто вид стих да пишем,трябва да се спазва ритъма!Това е моето разбиране за поезията и защото при теб този компонент е безупречен,толкова ми харесват стиховете ти,Веси!А за съдържанието...нямам думи!Изградено с дълбок смисъл-това "сякаш " не значи,че с прекършването на крилата ще се погребат мечтите!Нали те умират последни....Не значи окончателно,има надежда!Така го разбирам, т.е. тка ми сде иска!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...