2 сент. 2022 г., 16:32

Премълчано

1.1K 0 1

В душите ни се крият всички 

премълчани тайни, които в 

думи не можем да изречем.

Напиращи сълзи, които ни е 

все по-трудно да изревем.

Любов, която сме стиснали в 

гърдите и ни е страх да раздадем.

 

©️ Серджи Абил 

Всички права запазени 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серджи Абил Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

38 место

Комментарии

Комментарии

  • Споделям казаното, но това "изревем" така изплющя, че трудно ще дойда на себе си

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...