2 сент. 2022 г., 16:32

Премълчано

1.1K 0 1

В душите ни се крият всички 

премълчани тайни, които в 

думи не можем да изречем.

Напиращи сълзи, които ни е 

все по-трудно да изревем.

Любов, която сме стиснали в 

гърдите и ни е страх да раздадем.

 

©️ Серджи Абил 

Всички права запазени 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серджи Абил Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

38 место

Комментарии

Комментарии

  • Споделям казаното, но това "изревем" така изплющя, че трудно ще дойда на себе си

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...