Sep 2, 2022, 4:32 PM

Премълчано

  Poetry
1.1K 0 1

В душите ни се крият всички 

премълчани тайни, които в 

думи не можем да изречем.

Напиращи сълзи, които ни е 

все по-трудно да изревем.

Любов, която сме стиснали в 

гърдите и ни е страх да раздадем.

 

©️ Серджи Абил 

Всички права запазени 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серджи Абил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям казаното, но това "изревем" така изплющя, че трудно ще дойда на себе си

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...