Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита.
Не ме потърси в мигове удобни.
Сълзите ми така и не опита -
горчаха ли, a бяха ли любовни?
И аз се лутах сам в разнопосочия,
със взор към всяко мъничко движение.
В дъжда прелял от локвата в поточе,
отнесло се по своето течение... ...