16.04.2024 г., 11:29

През сенките на щастието

409 0 1

Преследвах ли го, то ли ме избягваше? 

Не знам, но някъде по пътя, 

логично вече спрях да се надявам,

че има друго чувство вместо мъка... 

А щастието тъй не ме попита. 

Не ме потърси в мигове удобни. 

Сълзите ми така и не опита - 

горчаха ли, a бяха ли любовни?

И аз се лутах сам в разнопосочия, 

със взор към всяко мъничко движение. 

В дъжда прелял от локвата в поточе, 

отнесло се по своето течение... 

Аз виждах даже танците на вятъра, 

вълните как се раждат още чувах, 

преди да са утихнали във пясъка 

и своя бряг преди да забленуват. 

Усещах с всяка пора от плътта си, 

живота как се впива в мене целия, 

макар да се предрешваше смъртта, 

на булката с покровът. (Онзи белия) 

Забравил бях ухания и цвят,

вкуса на задоволството от сладост. 

Все камъни и кръстове чертах,

на хора, дето будят в мен ненавист... 

Но вече не преследвам и не търся, 

и крача във синхрон с духа на времето. 

Напред за два живота се набързах,

а този - теб дано не ми отнеме! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

15.04.2024

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...