16.04.2024 г., 11:29

През сенките на щастието

413 0 1

Преследвах ли го, то ли ме избягваше? 

Не знам, но някъде по пътя, 

логично вече спрях да се надявам,

че има друго чувство вместо мъка... 

А щастието тъй не ме попита. 

Не ме потърси в мигове удобни. 

Сълзите ми така и не опита - 

горчаха ли, a бяха ли любовни?

И аз се лутах сам в разнопосочия, 

със взор към всяко мъничко движение. 

В дъжда прелял от локвата в поточе, 

отнесло се по своето течение... 

Аз виждах даже танците на вятъра, 

вълните как се раждат още чувах, 

преди да са утихнали във пясъка 

и своя бряг преди да забленуват. 

Усещах с всяка пора от плътта си, 

живота как се впива в мене целия, 

макар да се предрешваше смъртта, 

на булката с покровът. (Онзи белия) 

Забравил бях ухания и цвят,

вкуса на задоволството от сладост. 

Все камъни и кръстове чертах,

на хора, дето будят в мен ненавист... 

Но вече не преследвам и не търся, 

и крача във синхрон с духа на времето. 

Напред за два живота се набързах,

а този - теб дано не ми отнеме! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

15.04.2024

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...