Презимували
Надеждата ми презимува,
стаена тихо в снеговете.
А после радостно изплува
в окото на внезапно цвете.
И страховете презимуваха -
сънливи, рошави, сърдити.
На недоволни се преструваха,
на топло в спомените скрити.
А оптимизмът ококорен,
свит на кравайче презимува.
Той бе послушен и покорен –
престанал бе да съществува.
Но любовта ми недоносена,
уви, да се спаси не дръзна.
С мечти увита нескопосано,
не презимува... а замръзна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
