18 февр. 2013 г., 00:27
Надеждата ми презимува,
стаена тихо в снеговете.
А после радостно изплува
в окото на внезапно цвете.
И страховете презимуваха -
сънливи, рошави, сърдити.
На недоволни се преструваха,
на топло в спомените скрити.
А оптимизмът ококорен,
свит на кравайче презимува.
Той бе послушен и покорен –
престанал бе да съществува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация