laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18.02.2013 г., 0:27 ч.

Презимували 

  Поезия » Друга
712 0 9

Надеждата ми презимува,

стаена тихо в снеговете.

А после радостно изплува

в окото на внезапно цвете.

 

И страховете презимуваха -

сънливи, рошави, сърдити.

На недоволни се преструваха,

на топло в спомените скрити.

 

А оптимизмът ококорен,

свит на кравайче презимува.

Той бе послушен и покорен –

престанал бе да съществува.

 

Но любовта ми недоносена,

уви, да се спаси не дръзна.

С мечти увита нескопосано,

не презимува... а замръзна.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??