16 нояб. 2017 г., 10:04

Прибързано

Поэзия » Любовная, Философская

5K 39 57

На дъщеря ми Радина

Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност.

Една любов изстива... И затрупва я снегът,
превърнал всяка болка в безразличие.
Пред себе си не вижда нито светлина, ни път...
Сега желае просто да е ничия.

Една любов угасва... И в очите пада мракът...
Едва ли някога ще бъде същата...
Не търси вече никого... И никого не чака...
Реши да се пресели в свят от сънища...

Една любов издъхва... И вселената е в траур.
Безмълвно от Небето капят съ́лзи...
Ридаят ангелите... Само дяволът се радва,
забравил за безсмъртната ѝ същност...

15.11.2017.
София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря за хубавите думи, Т. Т.! Благодаря за сърчицето, Лъчезаре!
Здраве, щастлива любов и вдъхновение ви желая!

2024-07-29T04:54:02+03:00
di_t

Браво!
Хубав стих!

2022-09-10T22:35:05+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Diamonique, благодаря, че добави стихотворението ми в "любими"!
Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!

2022-09-10T22:33:20+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти от сърце, Иви! Бъди здрава и вдъхновена! Бог да те благослови и пази от злото!

2020-12-13T23:41:55+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Рядко ми се случва...Да започна да чета нещо и докато стигна до края, да чувам как пулсът се учестява в ушите ми... ...Респект, Бени! И нека Бог бди над дните ти!

2020-12-13T22:33:02+02:00