Nov 16, 2017, 10:04 AM

Прибързано

4.9K 39 57

На дъщеря ми Радина

 

Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... 
Прободе я рапирата на думите. 
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!... 
Удави се в греха от неразумност. 

 

Една любов изстива... И затрупва я снегът, 
превърнал всяка болка в безразличие. 
Пред себе си не вижда нито светлина, ни път... 
Сега желае просто да е ничия. 

 

Една любов угасва... И в очите пада мракът... 
Едва ли някога ще бъде същата... 
Не търси вече никого... И никого не чака... 
Реши да се пресели в свят от сънища... 

 

Една любов издъхва... И вселената е в траур. 
Безмълвно от Небето капят съ́лзи... 
Ридаят ангелите... Само дяволът се радва, 
забравил за безсмъртната ѝ същност... 

 


15.11.2017.
София. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи, Т. Т.! Благодаря за сърчицето, Лъчезаре!
    Здраве, щастлива любов и вдъхновение ви желая!
  • Браво!
    Хубав стих!
  • Diamonique, благодаря, че добави стихотворението ми в "любими"!
    Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!
  • Благодаря ти от сърце, Иви! Бъди здрава и вдъхновена! Бог да те благослови и пази от злото!
  • Рядко ми се случва...Да започна да чета нещо и докато стигна до края, да чувам как пулсът се учестява в ушите ми... ...Респект, Бени! И нека Бог бди над дните ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...