Прибързано
На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност.
Една любов изстива... И затрупва я снегът,
превърнал всяка болка в безразличие.
Пред себе си не вижда нито светлина, ни път...
Сега желае просто да е ничия.
Една любов угасва... И в очите пада мракът...
Едва ли някога ще бъде същата...
Не търси вече никого... И никого не чака...
Реши да се пресели в свят от сънища...
Една любов издъхва... И вселената е в траур.
Безмълвно от Небето капят съ́лзи...
Ридаят ангелите... Само дяволът се радва,
забравил за безсмъртната ѝ същност...
15.11.2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
