Приказка
Във пламък гаснещ на светлик
удавено море сега блестеше.
Откраднат мит. Забравен миг
във пурпура на чашите горчеше.
Нощта отвори плахо своя храм -
на птиците душите да превърже,
но в полета и днес останал ням,
многопосочен. Сляп. И недовършен
изтръпнал, блед, новороден денят
със властна светлина изми вината.
И в шепите му слънчев прах разля
дъхът на Бог.
... И - Сатаната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
