Приказка за нас - Като жаба
По-себични от всеки от нас
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба,
и разделят на капки водата.
В неродена сълза сипват суша,
и подскачат там, като жаба.
Нецелуната, нецелуваща. Гад,
от онези, що носят корони,
и очакват, очакват и спят…
Тях усмивка едничка ги гони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря!
