yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
1 июл. 2009 г., 19:08

Приласкана 

  Поэзия
842 0 25

Душата ми е като дива котка.

Но ласкаво в гръдта ми се е свила -

кълбо коприна… Ту Бърза помощ -

когато зад стените й вали.

 

Попреживява, лиже рани.

Понякога в лицето ми крещи.

Не може да играе на „мълчанка”-

настръхва й опашката, когато е ранена.

 

И цяла нощ мяука от обида,

подскача диво, драска и не спи.

Премята се от липсата на ласки.

Погалят ли я – кротко, нежно мърка.

 

А да се скрие не намира място -

с носленце мокро се прибира след разходка

из чуждите души. Така и не привикна –

навън ако вали, в мен винаги е топло.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??