Приласкана
Душата ми е като дива котка.
Но ласкаво в гръдта ми се е свила -
кълбо коприна… Ту Бърза помощ -
когато зад стените й вали.
Попреживява, лиже рани.
Понякога в лицето ми крещи.
Не може да играе на „мълчанка”-
настръхва й опашката, когато е ранена.
И цяла нощ мяука от обида,
подскача диво, драска и не спи.
Премята се от липсата на ласки.
Погалят ли я – кротко, нежно мърка.
А да се скрие не намира място -
с носленце мокро се прибира след разходка
из чуждите души. Така и не привикна –
навън ако вали, в мен винаги е топло.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Едно ласкаво "Мъррр" към всички!