1 июн. 2014 г., 21:25  

Припев

700 0 0

Животът ми премина в песен.

Понякога с фалшив тенор,

Но припева бе тъй чудесен,

Запяван от задружен хор!

 

Животът ми премина в песен.

В началото с Менделсон.

Завихряше се тъжен марш.

Долавяше се много фалш!

 

Животът ми премина в песен.

Но нужен беше дубле оркестрант.

А припева бе тъй чудесен.

Повтарян от един залян!

 

И диригентът беше музикант,

Диктуваше с бемол, бекар бе срам

Изпусна палката на сцената,

Оставайки единствено и сам!

 

Животът ми завърши с буря.

Разтворила безброй врати!

Отнесе припева чудесен.

Замина моето ,,шери,,!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...