1 июн. 2014 г., 21:25  

Припев

702 0 0

Животът ми премина в песен.

Понякога с фалшив тенор,

Но припева бе тъй чудесен,

Запяван от задружен хор!

 

Животът ми премина в песен.

В началото с Менделсон.

Завихряше се тъжен марш.

Долавяше се много фалш!

 

Животът ми премина в песен.

Но нужен беше дубле оркестрант.

А припева бе тъй чудесен.

Повтарян от един залян!

 

И диригентът беше музикант,

Диктуваше с бемол, бекар бе срам

Изпусна палката на сцената,

Оставайки единствено и сам!

 

Животът ми завърши с буря.

Разтворила безброй врати!

Отнесе припева чудесен.

Замина моето ,,шери,,!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...