Само аз ли съм толкоз свободен?

Вий къде сте? Във клетки с мечти?

През прозорец навън, ококорени, 

с непроглеждащи в мрака, очи... 

И защо не крещите широко 

също, както душа ви боли? 

Как живеете в мир със порока, 

да преглъщате чужди съдби? 

Туй не е тази хорска емпатия, 

дето звяра дели от човека. 

Няма по-изкривено понятие 

от мечтата на някой проклетник. 

Предполагам, че крайната дата

ще позная под черния шрифт. 

И да сбъркам, ще носят мълвата 

за прощално то - Сбогом, във стих. 

Само аз ли седя, непокорно 

и ме сочат със пръст за виновен? 

Сред затворници станах каторга, 

а се водя с присъда - свободен... 

Стихопат. 

Danny Diester 

06.02.2022