Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко
също, както душа ви боли?
Как живеете в мир със порока,
да преглъщате чужди съдби?
Туй не е тази хорска емпатия,
дето звяра дели от човека.
Няма по-изкривено понятие
от мечтата на някой проклетник. ...