17 авг. 2014 г., 19:04

Призив към луната

774 0 0

Призив към луната

 

Гледам нагоре, вече е тъмно,

звездите изпълват свода небесен,

блещукат безгрижно и светят,

сякаш последна е вечер.

 

Пълна луната показва ми пътя,

с помощта на изгрели звезди,

да се прибера в дома

или да се загубя в нощта.

 

Споделям с нея, много тежи,

много остава до края,

а пътя все така се криви.

Незнайни пътеки се ширят!

 

Изпращам послания с малка молба,

някъде там по света, с малко тъга,

да има спасение за моята душа,

да я вземе някой сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...