17.08.2014 г., 19:04

Призив към луната

772 0 0

Призив към луната

 

Гледам нагоре, вече е тъмно,

звездите изпълват свода небесен,

блещукат безгрижно и светят,

сякаш последна е вечер.

 

Пълна луната показва ми пътя,

с помощта на изгрели звезди,

да се прибера в дома

или да се загубя в нощта.

 

Споделям с нея, много тежи,

много остава до края,

а пътя все така се криви.

Незнайни пътеки се ширят!

 

Изпращам послания с малка молба,

някъде там по света, с малко тъга,

да има спасение за моята душа,

да я вземе някой сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...