17.08.2014 г., 19:04

Призив към луната

776 0 0

Призив към луната

 

Гледам нагоре, вече е тъмно,

звездите изпълват свода небесен,

блещукат безгрижно и светят,

сякаш последна е вечер.

 

Пълна луната показва ми пътя,

с помощта на изгрели звезди,

да се прибера в дома

или да се загубя в нощта.

 

Споделям с нея, много тежи,

много остава до края,

а пътя все така се криви.

Незнайни пътеки се ширят!

 

Изпращам послания с малка молба,

някъде там по света, с малко тъга,

да има спасение за моята душа,

да я вземе някой сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...