Aug 17, 2014, 7:04 PM

Призив към луната

  Poetry » Other
775 0 0

Призив към луната

 

Гледам нагоре, вече е тъмно,

звездите изпълват свода небесен,

блещукат безгрижно и светят,

сякаш последна е вечер.

 

Пълна луната показва ми пътя,

с помощта на изгрели звезди,

да се прибера в дома

или да се загубя в нощта.

 

Споделям с нея, много тежи,

много остава до края,

а пътя все така се криви.

Незнайни пътеки се ширят!

 

Изпращам послания с малка молба,

някъде там по света, с малко тъга,

да има спасение за моята душа,

да я вземе някой сега.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...