Призив към луната

Гледам нагоре, вече е тъмно,

звездите изпълват свода небесен,

блещукат безгрижно и светят,

сякаш последна е вечер.

Пълна луната показва ми пътя,

с помощта на изгрели звезди,

да се прибера в дома

или да се загубя в нощта.

Споделям с нея, много тежи,

много остава до края,

а пътя все така се криви.

Незнайни пътеки се ширят!

Изпращам послания с малка молба,

някъде там по света, с малко тъга,

да има спасение за моята душа,

да я вземе някой сега.