12 янв. 2017 г., 13:16  

"Продължение" на първата ми книга

514 0 0

52/ А третият човек бе Женя,

трениращ пловдивски деца,

мой състезател бивш, при мене,

готов да служи от сърце!

Най-младият бе масажиста,

случайно спрял на тая писта,

турче, израснало в Свищов,

във групата бе човек нов.

И тука трябва да ви кажа,

с различна вяра бе от нас.

Аз във уречения час

за сватбата му ще разкажа.

Почакайте ме, тук ще спра,

акъла си да събера!

 

 

53/ Йордан и Женя заявиха,

че ще живеят във Града.

В един квартал ги настаниха

и идваха от там с кола.

А аз и Раиф, масажиста,

потеглихме по друга писта...

Във залата с мерак голям

 устроиха ни бързо там.

Не чакахме жени и близки,

 а тук не пущаха жени,

а тях това ги уязви,

та квартири да поискат.

А моята добра жена

да дойде там не пожела!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...