Jan 12, 2017, 1:16 PM  

"Продължение" на първата ми книга

  Poetry » Civic
512 0 0

52/ А третият човек бе Женя,

трениращ пловдивски деца,

мой състезател бивш, при мене,

готов да служи от сърце!

Най-младият бе масажиста,

случайно спрял на тая писта,

турче, израснало в Свищов,

във групата бе човек нов.

И тука трябва да ви кажа,

с различна вяра бе от нас.

Аз във уречения час

за сватбата му ще разкажа.

Почакайте ме, тук ще спра,

акъла си да събера!

 

 

53/ Йордан и Женя заявиха,

че ще живеят във Града.

В един квартал ги настаниха

и идваха от там с кола.

А аз и Раиф, масажиста,

потеглихме по друга писта...

Във залата с мерак голям

 устроиха ни бързо там.

Не чакахме жени и близки,

 а тук не пущаха жени,

а тях това ги уязви,

та квартири да поискат.

А моята добра жена

да дойде там не пожела!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....