27 июл. 2019 г., 10:13

Прогледнах

467 1 5

Надявах се да ми покажеш пътя,

а ти направи тъй, да се изгубя.

Сега стоя на кръстопът

и само времето си губя.

 

Повярвах, че ги има музите,

онези с тогите, летящите.

Сега съм друг. Пера си блузите

и сам простирам гащите.

 

Прогледнах, а ми беше трудно

и дълго мигах през клепачите.

Но в простото открих май чудо,

любовите са за играчите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси!
  • Понякога трябва да се изгубиш по Пътя, за да го опознаеш по-добре и обикнеш. Никой друг освен твоят вътрешен глас не може да ти го покаже,а "любовите" не са само за играчите, може би за тях са само игра... Харесва ми как пишеш. Поздрави!
  • Благодаря, Мариана, Веси, Пепи, Кате!
  • Поздравления за стиха ти, Хари!
  • За жалост (или не) рано или късно проглеждаме, Хари! Допадна ми стихчето!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...