27.07.2019 г., 10:13

Прогледнах

469 1 5

Надявах се да ми покажеш пътя,

а ти направи тъй, да се изгубя.

Сега стоя на кръстопът

и само времето си губя.

 

Повярвах, че ги има музите,

онези с тогите, летящите.

Сега съм друг. Пера си блузите

и сам простирам гащите.

 

Прогледнах, а ми беше трудно

и дълго мигах през клепачите.

Но в простото открих май чудо,

любовите са за играчите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси!
  • Понякога трябва да се изгубиш по Пътя, за да го опознаеш по-добре и обикнеш. Никой друг освен твоят вътрешен глас не може да ти го покаже,а "любовите" не са само за играчите, може би за тях са само игра... Харесва ми как пишеш. Поздрави!
  • Благодаря, Мариана, Веси, Пепи, Кате!
  • Поздравления за стиха ти, Хари!
  • За жалост (или не) рано или късно проглеждаме, Хари! Допадна ми стихчето!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...