18 окт. 2014 г., 07:43  

Прогноза

645 0 7


Прогноза


Разсъмва се. 

Боли ме лявото ребро.

Разтривам го. 

Разсеяно и не ритмично.

Знам, 

няма да родя и днес Адам.

Отново ще се случи нещо сеизмично.

 

Изливам 

върху болката кафе. 

Запалвам вместо свещ цигара 

и гледам как догарят 

всички нощни страхове 

и в утрото как пепелта им 

бавно-бавно се разтваря.

 

Ръбът 

на чашата ми за кафе 

отрязва в крайчето на битието 

съвсем мъничко късче 

облачно небе

за да надникна в сиромашкото си лято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...