18.10.2014 г., 7:43  

Прогноза

637 0 7


Прогноза


Разсъмва се. 

Боли ме лявото ребро.

Разтривам го. 

Разсеяно и не ритмично.

Знам, 

няма да родя и днес Адам.

Отново ще се случи нещо сеизмично.

 

Изливам 

върху болката кафе. 

Запалвам вместо свещ цигара 

и гледам как догарят 

всички нощни страхове 

и в утрото как пепелта им 

бавно-бавно се разтваря.

 

Ръбът 

на чашата ми за кафе 

отрязва в крайчето на битието 

съвсем мъничко късче 

облачно небе

за да надникна в сиромашкото си лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...