Родена в летен звездопад
една надежда си отива.
Пресича есента сънлива,
трепери в утринния хлад.
Една надежда бавно крачи
прокудена от топлия ѝ дом.
Над нея черен гарван грачи,
тя скитница е вече без подслон.
Къде ли пристан,ще открие,
кога,ще срещне по-добро сърце.
Гнездото свое там да свие,
да чака пролетните дъждове.
© Хари Спасов Все права защищены